The Fame Monster

*The Fame Monster*
	The Fame Monster
Албум на Лейди Гага
Записан	2009
Издаден	18 ноември 2009
Жанр	електропоп
Времетраене	84:28 ; 34:09 (EP)
Музикален издател	Streamline, KonLive, Cherrytree, Interscope
Език	английски
Хронология на Лейди Гага
Сингли от The Fame Monster
	„Bad Romance“; Издаден: 19 октомври 2009 г.; „Telephone“; Издаден: 26 януари 2010 г.; „Alejandro“; Издаден: 20 април 2010 г.; „Dance in the Dark“; Издаден: 25 август 2010 г.;

„The Fame Monster“ (от английски език: „Славата чудовище“) е преиздадена версия на дебютния албум на американската певица Лейди Гага, озаглавен „The Fame“ (2008). Въпреки първоначални планове да е просто делукс версия на първия ѝ студиен албум, впоследствие осемте нови песни са издадени в самостоятелно EP в някои държави. Решението е породено и от убежденията на Гага, че преиздаването би било твърде скъпо и от концептуалните различия между двата проекта, които тя описва като „ин и ян“. Делукс изданието на „The Fame Monster“ е двоен албум, чийто първи диск съдържа осем нови песни, а вторият – целият албум „The Fame“. Супер делукс издание с допълнителни артикули, сред които кичур коса от перука на певицата, е издадено на 15 ноември 2009 г.

Поп албумът съдържа елементи на диско, глем рок, синтпоп музиката на 70-те и 80-те, както и индустриални и готик белези. Проектът, вдъхновен от модния подиум, представя тъмната страна на славата, която текстовете въвеждат чрез метафори за чудовища. Обложката е заснета от фотографа Хеди Слиман и е на готик тематика, която лейбълът първо отхвърля, но впоследствие Гага успява да ги убеди да я издадат.

„The Fame Monster“ получава преобладаващо положителни рецензии от музикалните критици. В някои държави албумът присъства в класациите заедно с „The Fame“ и триумфира на челните позиции. В САЩ продажбите му се смятат отделно и той достига до пето място в Billboard Hot 100. Проектът печели редица награди. Номиниран е в шест категории за наградите „Грами“ през 2011 г. Сред тях е и втората поредна номинация на Гага за „Албум на годината“. Печели три статуетки, сред които „Най-добър албум с поп вокали“.

Пилотният сингъл „Bad Romance“ жъне големи успехи, като е начело в класациите на над 20 държави и достига №2 в САЩ. Следващите сингли „Telephone“ и „Alejandro“ се класират в топ 10 на няколко територии. „Dance in the Dark“ е представен като сингъл в избрани държави, където се представя сравнително добре. Лейди Гага промотира албума на световната обиколка The Monster Ball Tour, която се превръща в най-печелившото турне за дебютиращ хедлайнер в историята.

Предистория и развитие

През 2008 година Лейди Гага представя дебютния си албум „The Fame“, който е с електропоп, синтпоп звучене и коментира теми като славата, двойствеността между знаменитост и фен база и охолния живот на богатите. След световния му успех се ражда идеята за преиздаване. Гага е противник на решението, тъй като според нея не е от полза за артистите, а е просто „опит те да пробутат нови сингли във вече завършена творба, за да задържат албума на върха“. Първоначално идеята на лейбъла е да включи три нови песни. Към март 2009 г. певицата вече има готова песен със заглавието „Monster“. В новите си произведения тя се стреми към по-тъмна и рязка концепция. За свое творческо вдъхновение посочва привличането си към хорър филмите, „гниенето на знаменитостта и начина, по който славата е чудовище сред обществото“:

Пристрастена съм към смъртта и секса. Много филми на ужасите са обвързани с тези две теми, от които съм обсебена напоследък. Гледам хорър филми и научнофантастични филми от 50-те. Преиздаването е озаглавено „The Fame Monster“ и затова донякъде като булимичка ям и повръщам филми за чудовища и всякакви страшни неща. В последно време забелязвам възраждане на тази концепция за чудовището, за фантазията, но по много реален начин. Ако обърнете внимание, в тези филми винаги има съпоставяне на секса и смъртта.

За разлика от дебютния ѝ албум, този проект е вдъхновен от личните преживявания на Лейди Гага. Музикалната му насоченост е предопределена от световната обиколка, която тя прави с The Fame Ball Tour и срещата ѝ с „няколко чудовища“ по пътя, които са въплъщение на най-големите ѝ страхове. Те са представени чрез няколко метафори за чудовища като „чудовището на страха от секса“, „чудовището на страха от любовта“, „чудовището на страха от алкохола“ и т. н. „Прекарах много нощи в Източна Европа“, разказва певицата. „И албумът е поп експеримент с индустриален готик ритъм, денс мелодии от 90-те, мания към лирическия гений на меланхоличния поп от 80-те и модния подиум“.

Издаване и обложка

Лейди Гага потвърждава, че в Северна Америка осемте нови песни ще бъдат представени в самостоятелно EP издание. Според нея, „The Fame Monster“ трябва да бъде разглеждан като неин втори студиен албум, тъй като не би „добавила или извадила нищо. Това е една концептуално и музикално завършена творба, която може да стои на собствените си два крака“. На 23 ноември 2009 г. са издадени и двете версии на проекта. Делукс изданието е двоен албум, чийто първи диск съдържа осемте нови песни, а вторият – целият албум „The Fame“. Три седмици по-късно в продажба е пуснато и лимитирано супер делукс издание, което включва кичур от перука на Гага. По план от Interscope Records са възнамерявали да издадат само двойния албум, но певицата не е съгласна. Нейният аргумент бил това, че феновете, които вече притежават дебютния ѝ албум, трябва да имат възможността да закупят само новите песни. На 3 май 2010 г. в представено лимитирано USB флаш издание, което съдържа нецензурирани версии на песните, девет ремикса, осем клипа, дигитална книжка, обложките на синглите и фото галерия.

Френският фотограф заснема две обложки за албума. В тази на стандартното издание Лейди Гага е с руса перука и черно геометрично яке, чиято яка закрива долната половина на лицето ѝ. На делукс версията певицата е с гъста черна коса, а по лицето ѝ се стича тежка черна очна линия. В началото Гага е в спор с издателите си, които смятат, че втората фотография е твърде готик за комерсиално издаване. Тя успява да ги убеди да я одобрят, като им разказва повече за ин-ян концепцията си.

Турне

Основна статия: The Monster Ball Tour

Списък с песните

Оригинален траклист

„Bad Romance“ – 4:54
„Alejandro“ – 4:34
„Monster“ – 4:10
„Speechless“ – 4:31
„Dance in the Dark“ – 4:49
„Telephone“ (с Бионсе) – 3:41
„So Happy I Could Die“ – 3:55
„Teeth“ – 3:41

iTunes Store издание

„Bad Romance“ (Starsmith Remix) – 4:56

USB издание

„Telephone“ (Passion Pit Remix) (с Бионсе) – 5:13
„Paparazzi“ (Demolition Crew Remix) – 3:54
„Just Dance“ (Deewaan Remix) (с Ashking, Wedis, Lush и Young Thoro) – 4:17
„LoveGame“ (Robots to Mars Remix) – 3:14
„Eh, Eh (Nothing Else I Can Say)“ (Frankmusik Remix) – 3:48
„Poker Face (пиано и гласова версия)“ (на живо от The Cherrytree House) – 3:38
„Bad Romance“ (Grum Remix) – 4:51
„Telephone“ (Alphabeat Remix) (с Бионсе) – 5:13

Делукс издание (диск 2)

„Just Dance“ (с Колби О'Донис) – 4:02
„LoveGame“ – 3:36
„Paparazzi“ – 3:28
„Poker Face“ – 3:57
„Eh, Eh (Nothing Else I Can Say)“ – 2:55
„Beautiful, Dirty, Rich“ – 2:52
„The Fame“ – 3:42
„Money Honey“ – 2:50
„Starstruck“ (със Спейс Каубой и Фло Райда) – 3:37
„Boys Boys Boys“ – 3:20
„Paper Gangsta“ – 4:23
„Brown Eyes“ – 4:03
„I Like It Rough“ – 3:22
„Summerboy“ – 4:13

Делукс издание (диск 2, дигитално и стрийминг издание)

„Disco Heaven“ – 3:41

Интернационално делукс издание (диск 2)

„I Like It Rough“ – 3:24
„Eh, Eh (Nothing Else I Can Say)“ – 2:57
„Starstruck“ (със Спейс Каубой и Фло Райда) – 3:39
„Beautiful, Dirty, Rich“ – 2:53
„The Fame“ – 3:43
„Money Honey“ – 2:52
„Boys Boys Boys“ – 3:22
„Paper Gangsta“ – 4:25
„Brown Eyes“ – 4:05
„Summerboy“ – 4:14
„Disco Heaven“ – 3:41
„Retro Dance Freak“ – 3:23

Британско делукс издание (диск 2)

„Again Again“ – 3:05

Японско лимитирано издание (диск 2)

„Retro Dance Freak“ – 3:23

Японско издание (DVD)

„Bad Romance“ (видеоклип) – 5:15
„Bad Romance“ (зад кадър) – 3:42

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Fame Monster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.